This is love?

Тази вечер слушам ужасния, късен, пост-Бийтълс, 80-тарски Джордж Харисън* и случайно попаднах на някаква история за 76-годишна баба, която се омъжила за 20-годишно момче. Когато умряла на 86, момчето-мъж повече не взело друга жена, защото така и не я прежалило. Случило се е преди повече от 70 години, което говори за напълно естествения факт, че странните любови не са от днес и вчера. 

Не знам каква ми е тази лична смешна заинтересованост към ей такива влюбвания, с огромни размивания във възрастта. Може би заради огромната ми обсебеност от времето и всичко, което по някакъв начин позволява пътуване през него. Ако аз някога се влюбя в някой много по-възрастен от мен, то би било само, защото ще има как чрез него самия сега да опозная пак него самия преди години, неговата младост, неговото минало – и да си го изживея, извън филми и книги. Смешка. 

Не че не съм се влюбвала по този начин досега. Ама наужким. Така, на игра, нали.

Уди Алън. Любимият ми режисьор.  

На 16 открих филмите му, започнах да ги гледам в твърде нездравословни количества и без логични обяснения развих една от редките си мании към личности. Не буквално, разбира се, по-скоро едно от онези обсебвания, които потикват към още и още затъване в нечие изкуство. Уди е дребен, грозен, със смешни очила и смешен глас. Обаче винаги се урежда с красиви актриси, жени се три пъти (така ли беше?), ходил е с Даян Кийтън, ех, на екрана постоянно, до омръзване играе самия себе си и дори не разсмива наистина, но ако си на 16, малко нещо си извратен, и няма в кого друг, ще се влюбиш в него. По-късно стигнах и до новите му филми, видях рошавата му косица да побелява и изчезва, той самият да се смалява все повече и все повече, други актьори да го играят и да се уреждат с прекрасните главни героини. И най-вече – открих, че някъде в началото на 90-те, когато аз още и понятие съм си нямала от него, човекът взел, че оставил Миа Фароу, за да се омъжи за нейната осиновена, 21-годишна дъщеря китайка (корейка, виетнамка, все едно). Колко години разлика имат двамата? 35. 

Още са заедно, впрочем. Старите новини са пълни с обяснение колко е извратена тази история. И колко извратен, ужасен малък тип е Уди Алън.
На мен пък ми харесва. И още повече го заобичах. 

Има една част от мен, която си пада по твърде многото самоирония, по чаровното в грозното, по филмите комедии, които май не са съвсем комедии. Не знам дали всичките красавици, които са били гаджета на Уди през годините, са го обичали, или повече са обичали ролите, които им е давал във филмите си. Не знам дали на Сун-и Превин, китайката-корейка, все още й харесва да се събужда до 75-годишен старец. Ама пък някак ми харесва да си мисля, че влюбването наистина става отвъд времето и заради идеите. В талант, в думи, в измислици. 


Почти както бих се влюбила в Селинджър. 

Преди почти половин година навърших 18. На толкова е била американката Джойс Мейнард, когато се запознава с 53-годишния Селинджър. Чрез писма, колко красиво. Той й писал, заради статията, която тя публикува. Статия, посветена на нейното собствено поколение, на децата, израснали през 60-те. Децата обаче, които не са били достатъчно големи, за да изживеят напълно революцията си, но не са били и достатъчно малки, за да ги отмине тя безболезнено. Няма значение.
Джойс живее заедно със Селинджър в продължение на половин година. След време пише книга със спомени за онова време.За това колко извратен и особен бил писателят. Развенчава или всъщност създава митове. Няма значение и това. 
Талантът отново е влюбил. Идеите са привлекли. Спомням си обаче, че когато срещнах точно тази история в някакво списание, се замислих как не може, не, не може по-възрастният мъж, нито Уди, нито Джером, да се влюби в някое младо момиче само защото е младо. Техните млади момичета дори не са били някакви божествени красавици. Може би се получава моето търсене за изследване на времето и хората наобратно. Нечия младост търси отново да се претвори, но не просто буквално, грубо и физически, а повече в откритието на нечий чужд талант и смисъл, едва случващ се. 


И ето, Чарли Чаплин.

Уна О’Нийл. Тя е на 18, когато се омъжва за него. Той пък е на 55. Тя е актриса. И талантлива, и да – този път говорим за наистина красиво момиче. А двамата са щастливи, макар и по особен начин. 

Въобще, имам си колекция. От талантливи, любими мъже, които ако можех, бих се радвала да познавам. Реално обаче, не съм сигурна дали бих искала да съм на мястото на техните любими. Мечтая за възможността за разговор (с Уди все още я има, ако навреме си пробия път в кино-средите, хах), за възможността за опознаване с думи, да, но това е достатъчно. В същото време няма да спра да харесвам особените им любовни истории. Нищо че изцяло потвърждават клишето, че младите жени лесно се хвърлят към богатите мъже – независимо дали богати с коли и апартаменти, или с въображение. И от своя страна богатите дядовци избират млади красавици – ама така, че да им подхождат на положението и ценностите. Ако парите са най-голямото им постижение, естествено, че ще искат лъскава мацка да ги лъже как още го могат. Ако е нещо друго – банална слава, голям талант, що пък да не вземат някое наивно момиче, което все още открива границите на времето и влюбването, и ще им е красиво именно с това, ще им подхожда по това. 

Както и да е, това е несериозен среднощен пост за разните лица на любовта, от която истинско понятие си нямам. Опознават ми се истории, опознават ми се хора, изглежда ми се събужда желанието за записването им в малки несериозни разкази. Уди Алън, Селинджър и Чаплин са вдъхновение винаги. Искам да направя филм. 



*(има най-прекрасния цигарен глас, когато не пее. и все пак никога няма да му простя, че заради цигарите си замина на 59)