Така

Късната пролет – ранното лято трябваше да си играя на лични избори.
Да си представя следващите пет години от живота си и къде искам да ги прекарам.
Реших да остана и да уча тук.

И ако съм честна, една от основните причини се крие в това, че паркът на Военната академия е на пет минути от Юридическия факултет.
Иронията е може би в това, че този парк е мястото, където се чувствам най-далече от ежедневната реалност на София, България.

(предпочитам малките, глупави неща, които ме задържат тук; повече от т.нар. сериозни и рационални)